Поезията "Peso" на Джузепе Унгарети (Giuseppe Ungaretti) е дълбок документ, който отразява лична и колективна трагедия. В нея авторът изразява чувството на тежест, което носи душата му, в контекста на войната. Заглавието само по себе си носи значението на бреме, което е в основата на цялото произведение. В текста, един селски човек се доверява на медальона на Свети Антоний, което му дава лекота, докато поетът се чувства сам и беззащитен, без вяра и надежда.

Структурата на поемата е изградена от две свободни строфи. В първата, комилитонът, носещ медальона, изглежда готов да се изправи пред всякакви предизвикателства. В контекста на войната, той символизира простотата и традицията на селския живот, както и религиозната вяра, която е важна за много от войниците. Втората строфа обаче разкрива тъгата на поета, който се чувства самотен и лишен от духовна опора. Повторението на думата "добре" подчертава контраста между лекотата на комилитона и тежестта на душата на поета.

Темите в поезията се въртят около три ключови термина: "селяните", "лекота" и "мираж". Селяните представляват основната част от войниците, а лекотата е противоположна на бремето, което носи поетът. Вярата, представена като илюзия, е важен елемент от творбата. Унгарети пише "Peso" през 1916 година, а по-късно, през 1928 година, той отново се връща към вярата, след дълъг период на съмнение.

Поетът изразява нуждата от вяра, която остава жива в него, въпреки че е далеч от католицизма, в който е бил възпитан. Ритъмът на първата строфа е спокоен и плавен, докато втората строфа носи усещането за отчаяние и тъга. Творбата е част от сборника "L`Allegria", втората секция на който носи заглавието "Il porto sepolto". Поезията е написана по време на войната и отразява опитите на Унгарети да се справи с несигурността, с които е изправен всеки ден на фронта.